Здравка Йорданова

Родена е на 9 декември 1950 г. в София, зодия “Стрелец”. В началото се занимава активно с лека атлетика, после с баскетбол и накрая, през 1964 г., си намерила място в гребането. Година по-късно става шампионка на четворка скул при девойките и вицешампионка при жените. Само след три години постига първия си международен успех (1973 г. в Германия). Занизват се приз след приз и все от големи състезания, заедно със Светла Оцетова под наставничеството на треньорите Николай Здравков ­ Бизона и руснака Виктор Дорофеев достигат своя спортен апогей на 24 юли 1976 г. на Олимпийските игри в Монреал. Завършила е училище по приложни изкуства, ВИФ (сега НСА) и телевизионна журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Спортна журналистка е във в. “Българска армия”. Живее със 76-годишната си майка, на която доста прилича, 29-годишния си син Ивайло, котката Маца и рошавото куче Челси. Уж знаех всичко за Здравка, а дълго се чудех откъде да започна. В последния си разговор с нея, в удобния интериор на кокетното є жилище, съвсем скоро след завръщането є от Олимпийските игри в Сидни, разбрах, че нещата са взели огромни, надхвърлящи XXL размери. Няколко камари от албуми, едно твърде дебеличко тесте от пресни снимки и австралийски впечатления, факти, спомени... О, Боже, как сладко ги разказва Здравка... Откъде да започна?
• Нека започнем от физическите размери. Докато гребеше, ти си бе стройно момиче... Днес си разкошна дама... ­ Ръстът от 169 см и понатрупаните килограми след активната спортна дейност се допълват от постигнатото след това. Че съм с размери XXL е очевидно, но че спортът и спортната журналистика ми дават възможност да се ползвам с уважението на редица високопоставени люде по света е още по-явно. Отдавам повече значение на онова, което правя, на това, което мисля, на онова, което творя. Уважавам професията, която съм си избрала с XXL хъс и желание, която ми дава всичко: да видя, да се докосна, да усетя нещата в дълбочина. Този начин на живот ме е обогатил и дал много повече от наградите в спорта, мисля, че нестандартните размери се допълват от все по-зрялото ми и извънстандартно мислене. • Като идеален представител на зодиакалния знак “Стрелец” личи, че си амбициозна и подвластна на идеи фикс с размери XXL. ­ Така е, но и си ги осъществявам. “Стрелец” е водна зодия и пасва на занимания с водни спортове. “Стрелец” е подвластен на заниманията с приложни изкуства ­ сведох тези си умения до уреждане на интериора в дома си, “употребявам” ги практично във всичко, в което се налага да направя сама и се чувствам още повече удовлетворена. А последната ми идея фикс бяха Олимпийските игри в Сидни, и си я осъществих! • Да не забравя, каква е най-новата ти идея фикс? ­ Може би ще се стори по-стандартна някому: имам намерение да напиша книга за всичко около спорта и себе си. Акумулирала съм изключително много впечатления от света, от хората и отношенията между тях, чувствам, че ще експлодирам, ако не ги излея. Искам да обхвана всичко и в детайли, с илюстрации, снимки собствено производство и т. н. Надявам се да осъществя и тази си мечта. • Спомена много и изключителни впечатления, свързани със събития, пътувания, хора. Най-пресните ти впечатления, тези от Сидни, би ли споделила? ­ Съвсем накратко: Сидни надмина всякакви мои преки впечатления като олимпиада. Нестандартни хиксхикселовски ще си останат Откриването и Закриването на игрите (бел. автора ­ Затова ги изписвам с главни букви). Ако до онзи момент за мен Албервил бе върхът, то Сидни се превърна в по-висок, може би най-висок връх. Ще се радвам, ако Атина надмине досегашните постижения след четири години. Американският мегарежисьор Рик Бърч, между другото и красавец, се бе постарал да има от всичко ­ истинска зрителна и слухова феерия бе. Или още по-краткото: дълготраен колорит, обхванал всеки кубически сантиметър на стадиона. За мен впечатляващо бе и разнообразието “Бенетон”-облекло на италианската делегация. Нали съм си “Стрелец”, нали нищо не ми убягва от погледа, нали нашият девиз е “Аз виждам...” Щастлива съм, че личните ми впечатления преминават от видяното, през усещанията от преживяното..., невероятно е. • Още повече, че ти си видяла толкова неща по света. Всъщност, кое е XXL чудото, което си виждала? ­ Може би първото ми съприкосновение на живо с Ниагара и Ниагарския водопад през 1976 г., когато стъпихме със Светла Оцетова на най-високото място на почетната олимпийска стълбичка... Впрочем Ниагара е природното чудо в тези размери, но аз харесвам и величественото новозеландско езеро Барингтън, а и невероятно красивото езеро Блед на Балканския полуостров, с което свързвам също победни моменти. Извънстандартно ми действа с конструкцията си от тръби и стъкло Музеят на модерните изкуства в Париж, чувствах се прашинка в подножието на високата 30-метрова статуя на Христос в Рио де Жанейро ­ бяхме в размер XXL към S. Аквариумът в Лисабон, а сега и този в Сидни също ми разкриват нови измерения, липсва ми този в Осака, който се смята за номер едно в света. XXL преживяванията ми назад във времето са свързани с джунглата на Тасмания, да попаднеш в дивата природа на Австралия, да живееш в истински хотел, в който спокойно се разхожда жив опосум или коала. Имах чувството, че сънувам цветен широкоекранен научнопопулярен филм. Не зная как ще възприема още ЮАР и Япония, които биха запълнили още две квадратчета от мозайката ми. • Светът и хората XXL ­ как би коментирала този вид съотношение? ­ Светът е толкова голям, че не трябва никой да се притеснява, че няма място за него. Има място във всяка област на живота, във всяко поприще, по цяла та земна територия. Има място за всеки и не трябва да се гледа на хиксхикселовците като на хора, които изземват пространство. Има достатъчно кубически сантиметри въздух и квадратни километри площ, убедена съм. Хората с размер над XXL създават колорит и многообразие, скроени са широко във всяко отношение, изобретателни са дори в секса... • Да те смятаме ли за бъдещ член на Клуб XXL? ­ Приветствам идеята за Клуб XXL и очаквам с нетърпение следващото събиране в столичния комплекс “Атлетик”. • Спомняш ли си някакво ястие, което силно те е впечатлило? ­ Не едно и две блюда съм опитвала, не едно и две съм харесвала, но в Португалия, където бях на съвещание на Комитета за спорт, толерантност и феърплей, вкусих истински деликатес ­ “Ордьовър в ананас”. Ананасът е разрязан наполовина, изчистен е от вътрешността и е напълнен с всевъзможни морски дарове и парченца ананас, преобладават скаридите, а всичко е потънало в разкошна майонеза. Вкусът бе невероятен, нетрадиционен и ще си призная желаех никога да не свършва. • Облеклото, което предпочиташ? ­ Не съм привърженичка на ексцентричното облекло, възприела съм за себе си спортно-официалния стил. Ако трябва да го дефинирам това е универсално, но по-скоро класическо със свой собствен стил облекло. Обожавам панталоните, широките свободни дрехи, вероятно резултат от моето виждане за живота ­ нищо да не ме притеснява и ограничава. Не обичам рамките, в каквото и да било. • Цветовете, които насищат душата и окото ти? ­ В изкуството ­ черно и бяло, от което следва, както ти самата ме попита, че обичам графиката. След тези два цвята в облеклото много тача зеленото и комбинацията зелено-синьо. Отиват ми всички цветове. • Музиката допълва ли зеленото ти удоволствие? ­ О, тя е истинската хармония и най-гениалното постижение на човека. Тя не се учи, тя се сътворява и е върховно изкуство. Обожавам Шопен, Верди и... “Бийтълс”, “Би Джийс”. • Ароматите, уханията на светло и тъмно, кои са? ­ Обожавам леките, ефирни, тревисти и истински натурални миризми. Открай време харесвам “Ланком”, но напоследък се пръскам с “Анис-Анис” и “Фенди”. Този последният е много наситен и траен ­ трудно се възприема, но оставя след себе си миризмата на своето или по-скоро на собственото “Аз”, на много желани нюанси... • И като спомена толкова пъти “желани”, “желая”, “искам”, “мечтая”, какво би пожелала на читателите на списание “Хората XXL”? ­ На читателите на списанието, още повече, ако са с XXL размери, желая успехи, съизмерими със собствените им размери. Нека не се срамуват от габаритите си, нека носят гордо вдигнати главите си, въпреки че и иначе ще ги забележат. Мечтайте много и нависоко, вярвайте в мечтите си ­ те ще се осъществят от самите вас.

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт

Списание Хората XXL
Всички права запазени © 2000